Ил. с. 371
Йоан Хризостом
* Аксиния Джурова. Новооткрит гръцки илюстриран служебник от школата на Лука от Бузеу (Liturgikon, Germ. Priv. gr. 1) // Общуване с Изтока : Юбилеен сборник, посветен на 60-годишнината на Стоянка Кендерова / Народна библиотека «Св. Св. Кирил и Методий» = Échanges avec l'Orient : Mélanges offerts à Stoyanka Kenderova à l'occasion de son 60ème anniversaire / Bibliothèque nationale «Saints Cyrille et Méthode» — София 2007. — Стр. 365–372.
** Тази статия е преведена на френски език: Džurova A. Missel grec illustré de l’école de Lucas de Buzău, découvert récemment (Liturgikon, Germ. Priv. Gr. 1).
La présente communication contient des renseignements préliminaires sur un manuscrit inédit: le fragment d'un Missel provenant d'une collection privée en Allemagne, qui se distingue par une grande abondance d'initiales enluminées, caractéristiques des livres liturgiques des XVIe–XVIIe siècles, renfermant d'habitude les Liturgies de Jean Chrysostome, de Basile le Grand et de Grégoire de Décapolis.
Le manuscrit, composé dans les Principautés danubiennes, est probablement l'oeuvre des disciples de l'école de Lucas de Buzău. Les initiales ornant le Missel pourraient être réparties en trois groupes : décoratives, illustratives et initiales, permettant de donner une interprétation symbolique de la liturgie. Dans les grandes lignes, elles révèlent (surtout le dernier ogroupe) la tendance à charger l'initiale d'un nombre toujours plus grand d'éléments illustratifs, pour remplacer l'illustration, pratiquement absente dans les manuscrits post-byzantins.
Известен факт е, че от втората половина на XVI в. след близо едно столетие, в което преобладават скромно украсените гръцки ръкописи, се наблюдава свръхпроизводство на украсени ръкописи1. Това са обикновено луксозно украсени литургични книги, правени серийно в Света гора и в такива манастирски центрове като Синай, Александрия, Крит, Кипър, Метеора, Влахомолдавските княжества, а също и в славянските писачески центрове на Балканите и Русия2.
1 Известно е, че ръкописите, създадени през XV–XVI в. (до 70-те години), се отличават със семпла украса от растителни мотиви, оцветени в червено: Patrinelis, G. Ελληνες κοδικογρεϕια τῶν χρόνων τῆς αναγεννήσεως, Επετηρίς τοῦ Μεσαιωνίκοῦ Ἀρχείου. 8–9 (1958–1959). Athènes, 1961. p. 63–65; Canart, P. Scribes grecs de la Renaissance. Additions et corrections aux répertoires de Vogel-Gardthausen et de Patrinélis // Scriptorium, 17, 1963, p. 56–82; Politis-Sakellariadou, Μ. Λειτουργικα χειρογραϕα τῆς «σχολης μποξεου» στην Κυπρο // Επετηρίς του Κεντρου επιστημονικῶν Ερευνῶν, XVII, 1987–1988, Λευκωσία. 1989, p. 81–111; Като изключение от тази тенденция се явяват ръкописите, създадени на о. Крит: Rothe, S. Textillamination bei einigen Schreibern kretischer Herkunft // Paleografia e codicologia greca (Berlin) Wolfenbüttel 1983). Ed. D. Harlfinger, G. Prato et al. I–II. Alessandria, 1991, I, p. 355–362, както и ръкописите, свързани с продукцията на гръцката колония във Венеция : Venezia centro di mediazionetra Oriente e Occidente (Secoli XV–XVI). Aspetti e problemi. Ed. H. G. Beck, M. Manoussacas, A. Pertusi. II. Florence, 1977; Pertusi, A. L'umanesimo greco della fine del secolo XIV agli inizio del secolo XVI // Storia della cultura veneta, 3.1: Dal primo Quattrocento al Concilio di Trento. Ed. G. Arnoldi, M. Pastore Stocchi. Vicenza, 1980, p. 177–264; Geanakopoulos, D. Scholars in Venice // Studies in the Dissemination of Greek Learning from Byzantium to Western Europe. Cambridge — Massachusetts, 1962; Chatzidakis, M. Les débuts de l'école créloise et la question de l'école dite italo-grecque // Etudes sur la peinture post-byzantine. Variorum Reprints. London, 1976; Manoussacas. M. Aperçu d'une histoire de la colonie grecque orthodoxe de Venise // Θησαυρίσματα, 19. (1982), p. 7–30. За промените в изработвануто на рькописите, настъпили след 70-те години на XVI в., вж.: Weitzmann, К., Galavaris, G. The Monastery of Ste Catherine at Mount Sinai //The Illuminated Greek Manuscripts, I. From the Ninth to the Twelfth Century. Princeton, 1990.
2 Chatzidakis, M. Les débuts de l'Ecole Crétoise et la question de l'Ecole dite italo-grecque // Etudes sur la peinture post-byzantine. Variorum Reprints, 1976, section IV; Fonkič, B. L. Grečesko-russkie kul'turnye svjazi v XV–XVII vv. // Grečeskie rukopissi v Rossii. Moscow, 1977; Weyl-Carr, A. M. Byzantine and Italians on Cyprus. Images from Art // Dumbarton Oaks Papers, 51, 1995, p. 339–357.
Средата, стимулирала масовата поръчка на подобни богато украсени ръкописи, както се вижда от изброените по-горе центрове, е предимно манастирска, а тематичният кръг е свързан с литургиите на Йоан Златоуст, Василий Велики и Григорий Декаполит, част от които до XIV в. се изписват във вид на свитъци.
В тези ръкописи се забелязва промяна на предназначението на инициала от предишните столетия, поел редица функции от редуцираните в поствизантийския период илюстративни цикли и влиянието на старопечатните книги. Тези промени засягат и начина на неговата декорация. Става въпрос за променения баланс между илюстрацията и инициала в поствизантийския период, за сметка на инициала, който се натоварва с повече функции от тези, които той е изпълнявал, когато е бил в хармонично единство с илюстративните цикли в текста или с комплекта миниатюри в него. Тук най-подходящ за илюстриране на гореказаното е наскоро публикуваният от автора на това съобщение ръкопис от Страсбург (Cod. Str. Gr. 1912 /ex. 18/), заедно с още няколко не особено известни ръкописа, близки с него по стил, като Euth. 4 от частна колекция в Атина и Cod. D. Gr. 64, респективно ръкописа от Народната библиотека в София, НБКМ Gr. 41, всичките възникнали в диапазона между края на XVI и началото на XVIII в.3
3 Džurova, A. Curiosité, éclectisme iconographique ou la nature des anges (Cod. D. gr. 1912 (Ex. 18) de Strasbourg) // Annuaire du Centre de Recherches Slavo-Byzantines «Ivan Dujčev», 10, 2002, p. 57–71, ill. p. 495–515.
Както отбелязват в своите изследвания К. Вайцман и Г. Галаварис, литургичните книги са изключително трудни за илюстриране4. Известно е, че причината да се украсява с миниатюри един текст не е толкова неговата популярност, а историята, която разказва текстът, т. е. наративът. Именно затова текстове, които съдържат абстрактни идеи, какъвто е случаят с литургичните книги, затрудняват техните илюстратори. Когато художниците са се опитвали да преодолеят тези препятствия, те се опират на местата в текста, на които съответстват конкретни сцени от ритуала на литургията. Именно в тези случаи инициалът играе изключително важна роля като средство за художествена експресия. Така извън традиционната украса на авторите на литургиите, Служебниците, съдържащи Литургиите на Св. Йоан Златоуст, Василий Велики и Григорий Декаполит, и опирайки се още на ранната традиция от X в., художниците в късновизантийския период използват литургичната практика, за да натоварят инициалната украса с функции, които преди това е изпълнявала илюстрацията. Така инициалът онагледява литургичния процес и освен че индикира важни места в текста, получава свое самостоятелно развитие и по линия на корелацията текст и образ (вербален и визуален език). Тази тенденция не е нова за инициала, напротив, тя най-ярко е прокарана в т. нар. «исторически инициали», които се срещат в гръцките ръкописи още през X–XI в. Но след XV в., когато литургичните ръкописи започват да се изработват не само по поръчка на високопоставени в светската и духовна йерархия личности, а и за монаха, и за извършващия службата свещеник, те включват в своя репертоар мотиви и от Античностга, кариатиди, атланти, атеми, горгони и фурии, шлемове със сфинксове, образи в медальони, допоясни женски фигури, както и дракони, зайци, фантастични животни, птици, факли във формата на рог, крилообразни клони, надиплени ленти, базилиск (птица и влечуго с глава и нокти на змия) и т. н. В този богат репертоар се правят опити, при това твърде сполучливи, макар и понякога трудни за дешифриране, за прослава на света на Бога и неговите създания, на които се отдава възхвала.
4 Galavaris, G. The Ornamentation of 15th–16th Century «Sinaitic» Monastery // The Greek Script in the 15th and 16th Century. International Symposium 7. Athens, 2000, p. 443–463; At the Crossroads of Taste in the 17th Century : Sinai, Crete and Russia, Μοσχοβια // Проблемы византийской и новогреческой филологии. К 60-летию Б. Фонкича. Москва, 2001, с. 147–153.
Това откъсване на инициала от неговата първоначална функция на показалец на важните места в текста, т. е. играещ изключителна роля в графичното членение на текста с оглед употребата му, за сметка на натоварването му и с илюстративни функции, не е само във връзка с намаляване на илюстрираните ръкописи след 1453 г. Този процес се дължи и на нарасналата роля на литургичните книги сред славянското и гръцко население за сметка на тези, които са излизали извън сферата на ежедневните нужди и са останали да се поръчват и използват от ограничен кръг, като например влахомолдавските войводи, ползващи се със статута на васали по време на Отоманската империя.
Именно в края на XVI в. започва усилено производство на Литургиите на Йоан Златоуст и Василий Велики и тази на Григорий Декаполит, поради променената ситуация на православните страни и техния modus vivendi, насочен към оцеляването, към запазването на изконната вяра чрез ревностно придържане към устоите на Православието и участие в литургичното действо.
Какво е характерно за тези литургични ръкописи по линия на тяхната инициална украса? Именно при тях след XV в., по-точно към 80-те години на XVI в., се забелязва определена тенденция за превръщане на инициала в илюстрация нa абстрактния текст, този, който е бил в употреба на монасите и енорийските свещеници ежедневно. И именно в тази серийна продукция, която бързо се превръща в мода, обхванала православните общности от Русия, през Румъния, Балканите, Света гора, Кипър, Синай, Александрия, Крит, Антиохия, се проявява стремежът да се направи литургичната ръкописна книга, ако не идентична с луксозните ръкописи на средновизантийския период, то поне напомняща на високата калиграфска култура на Византия. Така художникът превръща инициала в своеобразна картина на определени части от литургията (Виж: Cod. Str. 18 от Университетската библиотека в Страсбург, Р06 от Кипър, Евтихиос № 4 от Атина, Cod. 1047 и 2247 от Синай). И което е особено важно, в отличие от подобни тенденции, проявили се макар и в по-слаба степен още в X–XI в., той изважда отново в употреба по-ранни модели, възраждайки антични форми, по-достъпни за възприемане на абстрактния текст и литургичната хореография. По този начин инициалът се превръща в образен коментар на литургичния текст, препращайки го към конкретни действия в акта на литургията и нейното развитие в различните части на храма и различните предмети и персонажи, чрез които тя се е осъществявала. В този смисъл, на появата отново на богато украсените литургични ръкописи в гръцката ръкописна продукция (респективно славянската) след близо век и половина прекъсване — края на XVI в., би трябвало да се гледа като на естествено развитие на едни елементи в книжната украса (в случая инициала) за смегка на други — миниатюрата. Именно тя вече се среща само спорадично в няколко запазени образци на скрипториите от васалните крайдунавски княжества и се свързва обикновено с дейността на Матей от Мира и Лука от Кипър (виж например ръкописа от Принстън — Garrett 13)5.
5 Веza, M. Urme românesti in rasâritul ortodox. Bucureşti, 1939; Gront, G. Le Chypriote Lucas. Evêque, et métropolite de Valachie (1583–1629) // Πρακτίκα τοῦ προτου Διετνους κιπρολογικου ξηνεδριου. Λευκοξια, 14–19 απριλου 1969, Vol. 3. Nicosia 1973, p. 45–47, и посочената литература. За дейността на Лука като калиграф вж.: Iorga, N. La figuration des Evangélistes dans l'art roumain et l'école chypriote-valaque // Buletinul Comissinnii Monumentelor Istorice, 26, 1993, p. 1–4; За Матей от Мира вж.: Russo, D. Studi istorice greco romãne. I. Bucaresti, 1939. p. 157–179: Cront, G. Op. cit. // Πρακτικά του προτου Διετνους κιπρολογικου ξηνεδριου. Vol. 3. Nicosia, 1973, p. 45–47; Politis, L. Un copiste éminent du XVIIe siècle: Matthieu, metropolite de Myra // Studia Codicologica. Berlin. 1977, p. 375–394 (Texte und Unterschungen, 124); Un centre de calligraphie dans les principautés danubiennes au XVIIe siècle. Lucas de Buzău et son cercle // Dixième Congrès International des Bibliophiles. Athènes, 30 septembre — 6 octobre 1977, p. 1–11; вж. съцо: Persistances byzantines dans l'écriture liturgique du XVIIe siècle // La Paléographie grecque et byzantine. Paris, 1977, p. 371–373, ainsi que l'article de Canart, P. Les écritures livrcsques chypriotes du XIe au XVIe siècle… et de Politis. M. Op. cit. // Επετηρις, XVII, 1987–1988, Λεικωξια, 1989; Gratziou, O. Die dekorierten Handschriften des Schreibers Matthaios von Myra (1596–1624). Athènes, 1982, S. 26; Zoumbouli, M. D. Luc de Buzău et les centres de copie de manuscrits grecs en Moldo-Valachie (XVIe–XVIIe siecles). Athènes, 1995, с посочената там подробна литература: Σακελλαριδη-Πολιτη, Μ. Μαρξιανος καρ αματη γραϕευς τησμονης Δουξικου // Αϕιερωμα ετον κατηγητη Λινο Πολίτη. Θεσσαλονικη, 1978, р. 39–52; Vikan, G. The Walters Lectionary W.535 (A.D.1594) and the Revival of Deluxe greek manuscript production after the fall of Constantinople // The Byzantine Tradition after the fall of Constantinople. Charlottesville and London, 1991, p. 181–286; voir aussi: Idem. Byzance après Byzance: Luke the Cypriot, Metropolitan of Hungro-Wallachia // The Byzantine legacy in Eastern Europe. New York. 1988, p. 165–185 (plus concrètement 165–166); voir aussi: Idem. Byzance après Byzance: Greek Manuscript Production in Walachia // Abstracts of papers. Second Annual Byzantine Studies Conference. Madison Wisc., 1976, p. 32–33: Džurova, A. L'étincelle allumée à Chypre // ΦΙΛΕΛΛΗΝ. Studies in honor of prof. R. Browning. Venice, 1996, p. 75–90; Джурова, А. «Славянският тип орнамент» в гръцките ръкописи от XVI–XVII век // Българският XVI в. Сборник с доклади за българската обща и културна история през XVI в., София, 17–20. 10. 1994. София, 1996, с. 699–714.
Към групата литургични ръкописи с богата инициална украса бих искала да прибавя и един непубликуван досега ръкопис от Германия, който е, както и останалите посочени по-горе ръкописи, с аниконична украса и дори не включва миниатюри на цели страници на авторите на трите литургии, както по-голяма част от литургичната ръкописна продукция за XVI–XVIII в.
Ръкописът от Германия ми бе предоставен от частен колекционер, който го е закупил през 2004 г. Това са 18+1 листа хартия с размери 150×210 mm и на текстовото поле 110×135 mm. Текстът е изписан в една колона по 18 реда. Мастилото е черно, на места по-светло. Основният текст е изписан с типичното за литургичните ръкописи писмо «тип букле», според определението на Пол Канар, като на места е използвано и курсивно писмо. Заглавните букви са писани със злато и сребро (както и с киновар и черното мастило от текста). Те напомнят ръкописната продукция на Арсений, Лука от Кипър и Матей от Мира. В същата традиция текстовата колона завършва с изписано със сребро и злато текст, гака както и част от заглавията.
На тетрадите, които са осем листни, личи отбелязване с букви (о), което означава, че ръкописът е бил най-малко от 48 листа. При наличния формат и в сранение с други ръкописи с подобно съдържание би могло да се предположи, че първоначално дошлият до нас фрагмент е бил част ог Литургиите на Йоан Златоуст и Василий Велики. В момента закупеният фрагмент съдържа разбъркани листи от Службите на Йоан Златоуст и Василий Велики, като точният ред ще бъде предмет на следващо изследване.
Инициалите са големи, заемащи на места две трети от текстовата колона. Те навлизат в нея по начин, който предполага, че са дело на този, който преписва текста (виж например инициала с Йоан Златоуст, с тримата литургисти, с Неверието на Тома и др., както и тези, включващи зооморфни, орнитоморфни и растителни мотиви). В общи линии фрагментът е изискано изписан и богато украсен с 23 инициала. На едно място личат следите от изрязан голям инициал.
По воден знак (котва с трилистник и корона) би могло засега да се допусне, че е създаден в края на XVI — началото на XVII в.
Инициалите се групират в три основни направления:
I. Декоративни. Те са композирани от растителни елементи, обикновено разцъфнали клонки около дървото на живота, символизиращи небесната благодат. Цветята наподобяват модифицирани палмети в анфас и трилистници. В тези инициали често се появява птицата и особено паунът, като символ на райските селения.
II. Илюстративни инициали, при които връзката с текста е прозрачна — те са указания за литургичните действия на свещеника: инициали с фигурата на литургиста или свещеника, извършващ литургията. Първата молитва се произнася, след като оглашените напуснат храма, т. е. тя означава началото на същинското литургично таинство, в което основна фигура е свещеникът, извършващ литургията. Този образ е реминисценция на самия Йоан Златоуст, така че взаимната замяна на свещеника, който извършва службата, с автора на литургията е характерна за тази група ръкописи.
Инициал с образите на тримата литургисти, над които в бюст на архангел е представен благославящ Христос. Тази сцена съответства на началото на молитвата с благословиите над градовете и илюстрира земната литургия, извършена от свещенослужителите и Небесната, извършена от Христос Велик Архиерей.
В инициала Е е включена благославящата ръка на свещеника, с което се илюстрират действията, които извършва свещенослужителят по време на молитвата.
III. Най-многобройни са инициалите, насочващи към символичното тълкуване на литургията:
В редица инициали са представени две преплетени змийски тела, преминаващи в крилати дракони с корони. Това е началото на молитвата преди четенето на Евангелието. Тя разкрива значението на богопознанието и силата на евангелските слова като рисува образа на Христос като «просветител на душите». Вероятно тук драконът е символ на мъдростта, а короната е царственото присъствие на Христос — Небесния цар чрез Евангелието. В някои от инициалите е показано двуборството между змията и птицата, като символ на Светия Дух (виж птицата, захапала змията).
Срещат се и инициали с хералдическата композиция на двуглавия орел между два отвесни ствола с разцъфнали лалета. Вероятно инициалът илюстрира прославата на спасителната мисия на Христос. Както е известно, според тълкуванията на Епифаний Кипърски орелът е символ на Светия дух, подобен на летящ орел. Това тълкуване е възприето и от Псевдо-Герман в неговата мистична теория на литургията. Би могло да се допусне, че тук се обозначава причестяването със Св. Дух — по време на евхаристийното тайнство.
Освен изисканата украса по линия на рисунъка и калиграфското писмо, трябва да добавим и изключително деликатната цветова гама, варираща от съчетанието на бледо лилаво със сиво, бледо синьо и червено до интензивно синьо, червено, зелено и жълто. Към оформлението на ръкописа, създаващо усещането за изисканост, трябва да прибавим и употребата на сребро в отделните рубрики, но и злато в дрехите, някои от които са изцяло покрити със злато. В замяна на това лицата са оставени без оцветяване и се открояват с точна рисунка, нанесена с цвета на мастилото.
Изнесените тук първоначални данни целят само да обърнат внимание на още един ръкопис от частна колекция, свързан сувеличеното преписване и украсяване на литургични книги в поствизантийския период. Обстойното проучване на писмото с особеностите му, например използването на «ас де пик» и други белези, както и украсените фигуративни инициали във връзка с текста, ще даде в бъдеще повече възможности за неговото локализиране. В случая за нас е важно да подчертаем отново това, с което завършваме обикновено публикуваните нови ръкописи от поствизантийския период, а именно, че голяма част от тях все още се намират в частни колекции и само тяхното по-скорошно обнародване ще даде възможност да се състави по-цялостна картина за последния разкошен стил на византийските украсени литургични книги и рефлексията им върху славянските ръкописи. Стил, при който инициалът се натоварва и с илюстративни елементи. Това, от една страна, обозначава в чисто смислов аспект онагледяването на литургичното действие, и от друга — разкрива разнообразието на стиловите похвати в ръкописната продукция на поствизантийския период, без обаче да излиза от рамките на «raison d'être», на тази текстуално ориентирана до края на своето развитие култура. Дори в такива ръкописи, които явно насочват към вкусове на определен духовен елит, дръзките иновации по линия на мотивите и на стила са, за да превърнат по-скоро ръкописа в красив предмет, нещо към което православната култура винаги е имала пиетет, отколкото да го извади функционално извън сферата на литургията, към която той остава органично свързан.
В заключение и новият фрагмент от Германия, който според нас би могъл да се отнесе към писачите от крайдунавските княжества и школата на Лука от Бузеу, разкрива трудното разделяне на православната ръкописна традиция със самата себе си, с написаното на ръка Слово на Бога, за сметка на тиражирания образец след XV в., характерно за католическа Европа. Това състояние на нещата води до определени инверсии в развитието на поствизантийския кодекс и по-специално на този, който се използва за литургични нужди, до консерватизъм и склонност към мимезис в приготвянето на някои от кодексите, например оцветяването на част от тях (става въпрос за отделни листи) в пурпур. Също води и към имитация на луксозния образец от предишните столетия, въпреки иновациите, които проникват на ниво репертоар и стил в променените по функция «исторически инициали» с литургични теми6.
6 Politis, L. Persistances byzantines dans l'écriture liturgique du XVIIe siècle // La Paléographie grecque et byzantine. Paris, 1977, p. 1–11; Джурова, А. Уникалните кодекси в Byzance après Byzance (Suppl. D. gr. 1 от XVII в., неизвестен ръкопис оцветен в пурпур от Центъра за славяно-византийски проучвания «Иван Дуйчев» (предварителни бележки) // Сборник доклади от Международната конференция «Византийското културно наследство на Балканите». Пловдив, 2001, с. 332–342; Džurova, A. Les codices unici dans Byzance apres Byzance. Suppl. D. gr. 1 du XVIIe siècle. Manuscrit inédit teint en pourpre du Centre de Recherches Slavo-Byzantines «Ivan Dujčev» (Notes préliminaires) // Palaeoslavica, vol. X, 2002, № 1–2 ; 1, p. 65–78.
